Shallow recovery for Bulgarian residential buildings stock

Bulgaria will allocate some Recovery money to the modernisation of its buildings stock. But the proposed renovation measures go without much needed reforms and are far off targets.

(Моля, продължете надолу, за да прочетете текста на български език)

In a nutshell:

  • Bulgaria needs to renovate its buildings stock
  • Recovery measures are not ambitious enough to meet energy efficiency and renovation targets
  • Lack of clear roadmaps, supporting reforms, circular economy strategy

Details:

Bulgaria has allocated €729.5 million (1.4 million leva) coming from the Recovery and Resilience Facility for the modernisation of its buildings. This sounds like good news, as currently only 11% of its residential buildings area has been renovated and the Bulgarian building stock is in dire need of renovation in order to be more energy efficient. However, this proposal is little more than a pro forma, as there are too many issues not addressed in order to make this measure impactful.

For starters, it is nowhere ambitious enough. The underlying renovation target set for 2026 is underwhelming, at a time when the renovation rate should at least double for Bulgaria to truly make a step forward towards required energy efficiency targets. In addition, the draft Recovery plan unsurprisingly refers to the obsolete energy efficiency target of its National Energy and Climate Plan and to the weak target from National long-term renovation strategy. To fight dangerous impacts of climate change and ensure decent living conditions for everyone, Bulgaria should set a building renovation target of 100% by 2050.

Another issue is the absence of reforms linked to the allocation of EU funds, as well as of a roadmap indicating how they will be used (including phasing out of the current 100% grants for energy efficiency measures). These are very much needed to overcome existing obstacles, for example related to condominium consent, maintenance obligation, half-vacant buildings and low-income occupants.

The Programme also gives priority to the renovation of residential buildings with the lowest energy classes – E, F, G – which is commendable. However, it should not exclude other types, which could be turned into buildings with nearly zero energy consumption (nZEB).

Finally, the Programme also claims to be in line with the “National Development Program: Bulgaria 2030”, which refers to a “Circular and Low Carbon Economy”. However, this is just a pure formality. There is nothing on the circular economy: no specific targets for the reduction of construction material emissions, or recommendations for their reuse or the removal of toxic additives. Without these strings attached, there are concerns that this renovation program might as well lead to a significant increase in construction waste.

Sources:

Bulgarian National Recovery and Resilience Plan, second draft (as of 08.02.2021) (Project A9)

Bulgarian National long-term renovation strategy (in Bulgarian)

Bulgarian Long Term Renovation Strategy (in Bulgarian with Annexes)

Full position of Za Zemiata on the first draft of National Recovery and Resilience Plan

 

Частично възстановяване на българския жилищен сграден фонд

България ще отдели средства за възстановяване и модернизация на своите сгради, но предложените мерки за обновяван са приети без много от необходимите реформи и не достигат важните цели.

Накратко:

  • България трябва да обнови своя сграден фонд
  • Мерките за възстановяване не са достатъчно амбициозни, за да постигнат целите за енергийна ефективност и темп на обновяване
  • Липса на ясни инструкции, подкрепа за реформи, стратегия за кръгова икономика

България е отпуснала 729,5 милиона евро (1,4 милиона лева) от Плана за възстановяване и устойчивост за модернизация на своите сгради. Това звучи като добра новина, тъй като в момента само 11% от разгънатата застроена площ (РЗП) на жилищните сгради е реновирана, а българският сграден фонд има остра нужда от обновяване, за да бъде по-енергийно ефективен. Това предложение обаче е по-скоро проформа, тъй като има твърде много въпроси, които не са разгледани, за да се направи тази мярка въздействаща.

Проектът на програма не е достатъчно амбициозен. Основната цел за обновяване, определена за 2026 г., е незадоволителна, в момент, когато темпът на обновяване трябва поне да се удвои за България, за да направи истинска крачка напред към необходимите цели за енергийна ефективност. В допълнение, Планът за възстановяване очаквано е насочен към остарялата цел за енергийна ефективност от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) и към ниската цел от Дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд. България трябва да се стреми към 100% обновяване на сградите си до 2050 г., за да се бори срещу опасните въздействия от изменението на климата и да осигури достойни условия на живот за гражданите си.

Друг проблем е липсата на реформи, свързани с разпределението на средства от ЕС, както и липсата на указания как те ще бъдат използвани (включително поетапно премахване на сегашните 100% безвъзмездни средства за мерки за енергийна ефективност). Те са много необходими за преодоляване на съществуващите препятствия пред енергийното обновяване, свързани например със съгласието на етажната собственост, задължението за поддръжка, полу-празните сгради и обитателите с ниски доходи.

Програмата дава приоритет на обновяването на жилищни сгради с най-ниски енергийни класове – E, F, G – което е похвално. Не бива обаче да се изключват другите, които биха могли да се превърнат в сгради с близко до нулево потребление на енергия (nZEB).

Програмата също така твърди, че е в съответствие с „Националната програма за развитие: България 2030“ в частта й „Кръгова и нисковъглеродна икономика“. Това обаче е по-скоро чиста формалност. На практика не се виждат действия в тази посока: няма конкретни цели за намаляване на емисиите от строителни материали, препоръки за тяхната повторна употреба или премахване на токсичните добавки. Без такива условия има опасения, че програмата за обновяване може също да доведе до значително увеличение на строителните отпадъци.

Източници:

Национален план за възстановяване и устойчивост, втора версия от 08.02.2021 г.

Дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд

Дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд (с анекси)

Позиция на За Земята по първия проект на Национален план за възстановяване и устойчивост